Иван Сотиров: Руско лоби срещу шистовия газ

Източник: в. Труд

Само за няколко седмици “руската резидентура” в България успя да екзалтира позамрялото ни гражданско общество. По улиците на София плъзнаха протестни шествия, които ужасно напомняха антиамериканските и антиимпериалистически мероприятия, организирани от партийните и комсомолските организации на учещите и трудещите се от времето на студената война.

Това щеше да мине като кошмарен сън от миналото, ако Народното събрание не беше превърнало кошмара в действителност.

Без аргументи

Уж дясното мнозинство в парламента без сериозни аргументи позорно капитулира пред този псевдограждански натиск и прие мораториум върху проучванията за добив на шистов газ в България.Тоест - забрани на България да узнае има ли залежи на шистов газ - информация, която би могла да ни избави от пълната енергийна зависимост от Русия. Мнозинството позволи на БСП, ДПС и няколко полуразпаднали се партийки да се изгаврят с министъра на енергетиката, излъчен от същото това объркано и беззащитно мнозинство.

При настаналата странна обща еуфория от забраната, учудващо е как в текста на мораториума не се прие, че всякакви проучвания и добив в България са допустими, но само след положително становище на “Газпром”.

Отказът от проучване е проява на типичния за средновековието и болшевизма страх от познанието. Недопустимо беше председателят на СДС (Мартин Димитров - бел. ред.) и десни депутати да подкрепят това решение, което е срещу българския национален интерес и в защита на пълната ни енергийна зависимост от Русия. При това без сериозен мотив, защото кампанията срещу проучванията беше изградена върху евтини манипулации и лъжи. В опит един политически въпрос да се маскира като чисто екологичен.

Неистините

Първата неистина бе, че в България ще се експериментира нова технология. Нищо подобно - технологията за проучване и добив на шистов газ, известна като хидравлично разбиване, или “фракинг”, се прилага от 1949 г. в САЩ и други развити западни страни. Все държави, в които изискванията за опазване на околната среда са много по-рестриктивни от нашите. И се спазват. Методът се прилага и в България от близо 50 г. при нефтени сондажи и досега проблем няма.

Второ, т. нар. защитници на околната страна сред политиците не приведоха нито един пример на сериозно замърсяване след фракинг. А и нима повечето съвременни технологии и производства са полезни за здравето и не водят до замърсявания? Въпреки това парламентът позволи недоказаният риск за околната среда от проучване за шистов газ да бъде поставен по-високо от постигането на национален суверенитет чрез собствен стратегически енергиен ресурс на двойно по-ниска цена за българския потребител.

Манипулация бе и твърдението, че шистовият газ е забранен и в САЩ - така е само в един от 50 щата. Невярна бе и версията, че проучвания и добив се правят само в пустинни райони - в Полша сондите са непосредствено до населените места.

А най-сериозният аргумент против мораториума са най-яростните му защитници - цялата родна “енергийна мафия”, която открадна милиарди от енергетиката.

Видни шефове на Шесто управление на ДС, начело с Димитър Иванов-Митьо Гестапото, защитниците на Големия шлем на Георги Първанов...

Най-срамното е, че след 22 години демокрация политиката в България продължава да се диктува от проруски олигархични кръгове. Които прикривайки се я зад националистическа, я зад екологическа риторика, не допуснаха нито един сериозен стратегически западен инвеститор. Въпросът е докога няма да има кой да ги спре.